Несебър - най-старият град в Европа
Някога, към VІІ век прочие Хр., траките го наричали Мелсабрия – „ Градът на Мелса “, именития създател на селището. Откъснат от континента, полуостровът с повърхност от 25 хектара и свързван със сушата с стеснен провлак, дълъг 400 метра, давал несъмнено леговище на своите заселници. Предимствата на полуострова по-късно били открити и от дорийците – първите гръцки заселници. В края на VІ век прочие Хр. те сключили контракт с тракийския водач Мена. Градът бил наименуван Менабрия, само че гърците го произнасяли Месамбрия и с това име той влезнал в историята. Гърците почнали да развиват богат стопански, културен и нравствен живот. Построили храмове, учебно заведение, спектакъл. Издигнали солидната крепостна стена, развили занаяти, най-много металообработване, търгували интензивно с полисите на Черно, Егейско и Средиземно море, сечали лични монети, даже и златни. Днес в археологическия музей на града са изложени находките от тези времена.
Град, остарял колкото Несебър, е претърпял не една или две исторически превратности. През 72 година прочие Хр. бил превзет от римляните, през 705 година със съглашение сред хан Тервел и император Юстиниан ІІ станал български, само че по-късно минал във византийски ръце. През 812 година хан Крум разположил обсадни машини, разрушил част от крепостната стена и превзел града. Заселили се славяни и прабългари, които го нарекли с днешното му име. Несебър бил български при цар Симеон, византийски, в част от времето на византийското господство над България, още веднъж български при цар Теодор Светослав и имал плевел подем по времето на цар Иван Александър. Бил високомерен от рицарите на граф Амедео Савойски, които го продали на Византия за 15 000 златни дуката. Станал османско притежание през 1453 година, когато паднал и Константинопол… Но при всичките тези исторически обрати градът продължавал да просперира. С две комфортни пристанища – северно и южно, той постоянно запазвал статута си на значим външнотърговски център, врата към света.
Паметници от тази богата история през днешния ден изпълват извънредно забавните исторически сбирки на града. Но най-интересният музей на отминалите столетия – Античност, Средновековие, Възраждане, на несекващото благосъстояние на 
несебърци, на икономическия и културен напредък е самият Стар Несебър. Не инцидентно тъкмо преди 55 години градът е разгласен за архитектурен и исторически резерват, а през 1983 година културните монументи в него влизат в листата на ЮНЕСКО за международно културно завещание.
Историята диша във всяко кътче на Стария град. Руините от църквите – в миналото 42 – излъчват онази нематериалност, мир и респект, които са вложили античните им строители. „ Света София ” (Старата митрополия) от 4 век, „ Света Богородица Елуса ” (Умиление) от 6 век, „ Свети Стефан ” (Новата митрополия) от 10 век… Дълъг е описът с ранни и по-късни православни монументи, чиито остатъци са непокътнати до през днешния ден. Едни от тях са превърнати в картинни галерии, други са сцена на музикални и театрални представления – съразмерен синтез сред история и актуалност, културна традиция, която не стихва. Тази традиция тупти и се усеща и из тесните калдъръмени улички на морския град. Възрожденските къщи, притиснати една до друга, дуварите, огромните врати, през които влизали благосъстоянията, пазят историята, с цел да ни потопят в нея и да я предадат и на идните генерации. В уютните дворчета, множеството направени на заведения през днешния ден, човек може да приседне под остарялата астма и да отпие глътка добре изстудено бяло вино от лозите в региона…
Точно против Стария Несебър през днешния ден жужи и кипи Новият град. По средата на провлака, който свързва античната твърдина и модерния туристически квартал се намира една от емблематичните несебърски вятърни мелници. Стои тя гордо там, с изправена външност, с прострени към безбрежното небе крила, които и през днешния ден ловят вятъра – вятъра от морската буря и вятъра на историческото време.
